Д-р Борислав Цеков: Началото на края на неолибералния глобализъм

Тръмп

Д-р Борислав Цеков, Институт за модерна политика

Статията е публикувана във в. “Труд” на 3 януари 2019 г.

Според китайския календар 2018-та беше година на кучето. Но в историческите хроники най-вероятно ще остане като началото на края на неолибералния глобализъм. Господството на транснационалната капиталистическа класа е разклатено. Тази „суперкласа“, както я нарича американският политолог Дейвид Роткопф, е концентрирала незапомнени финансови и властови ресурси. Нейното ядро са около 6000 души, които не само притежават богатство, но и важни лостове за влияние върху властта. Отгоре са 199 мениджъри на 17 гигантски корпорации за управление на финансови активи, от типа на Blackstone, които контролират повече от 41,1 трилиона долара. Около тях има няколко клъстера. „Фасилитатори“ – международните финансови институции, елитарни клубове като Трилатералната комисия и „Билдерберг“. „Охранители“ – висши военни, ръководители на служби за сигурност, частни армии. „Идеолози“ – ключови фигури в корпоративни медии, академични кръгове, лобисти. Решенията на тези 6000 души предопределят живота на шестте милиарда световно население. Източникът на тяхната власт не е демокрацията. Те са овластени от корпорациите. От 100-те най-големи икономики в света, 51 са частни корпорации, а само 49 държави.

Неолибералният глобализъм е продукт на интересите на тази суперкласа и е симбиоза от три елемента. Първият са неолибералните икономически принципи, които проповядват пазарен фундаментализъм. Неолиберализмът не е тъждествен с класическия либерализъм, а е негова радикална секта. Нещо като комунизма спрямо социалдемокрацията. Целта е глобален пазар без политически и административни бариери. Държавите са пречка и трябва да бъдат сведени до географско понятие. Суверенитетът им – иззет от наднационални органи, които са далеч от капризите на демокрацията и са управлявани не от демократично избрани, а от селектираните от суперкласата. Homo politicus трябва да загине, за да остане само Homo economicus.

Вторият елемент е неоконсерватизмът, роден в средите на троцкисти и активисти на Демократическата партия през 60-те и 70-те години на ХХ век, и преминал в републиканския лагер при Рейгън. Неговата геополитическа визия е за еднополюсен свят с хегемон САЩ и ЕС като привилигерована периферия, заредени с патологична русофобия, зад която се крие амбиция за завземане на ресурсите на Евразия в полза на суперкласата.

Третият елемент е заимстваната от прогресистите „политика на идентичностите“, част от която е джендър-идеологията. Дискредитирането на статуквото след кризата от 2008 г. накара глобалистите да търсят теми, които отклоняват обществената енергия от злоупотребите на елита, от бедността и разрастващото се социално неравенство. На преден план беше извадена „политиката на идентичностите“. Обама и Хилъри Клинтън я превърнаха в централен въпрос. Оттам плъзна и към Европа. „Политиката на идентичностите“ абсолютизира расата и пола. До степен, че мечтата на Мартин Лутър Кинг за нация, където хората няма да бъдат преценявани по цвета на кожата, се определя като „расистка“ и „форма на фашизъм“, защото е сляпа за цвета на кожата (color-blind). Белите по дефиниция са “потисници”, срещу които трябва да се води война. Радикалните феминистки воюват срещу мъжете, защото и те са потисници. Трансджендърите пък са на война с „половата бинарност“. Колкото идентичности, толкова войни набраздяват обществото. Максимата на глобалистите е: накарай ги да спорят за расата и джендъра, за да не се занимават с икономиката, класите и неравенството. Изобретява се и оруеловски „новговор“ – езикът на политическата коректност. Толерантността към различието е норма на съвременната цивилизация, но политическата коректност отива по-далеч и започва да действа като заглушаване на различното мнение. Подменя обективните факти и науката с хунвейбински волунтаризъм.

Неолибералният глобализъм като идеология и политика беше имплантиран в партиите на статуквото в Европа и Америка. Разликите между лявото и дясното станаха като между „Кока-кола“ и „Пепси“ – само в нюансите. Тезите на десния Юнкер и на левите Тимерманс и Корбин по въпросите на глобализацията, националната държава и джендър-идеологията са като под индиго.

Неолибералният глобализъм засегна ценностни фундаменти на модерното общество. Много хора виждат в него заплаха за нацията, религията, семейството и свободата на личността. Това се превърна в основния идеологически разлом на ХХI век, който измести традиционното партийно деление на „ляво“ и „дясно“.

Събитията през 2018 г. очертаха още по-релефно този разлом. Левите партии – „хайверени“ и „автентични“ – останаха засега от страната на неолибералния глобализъм. По думите на харвардския икономист Дани Родрик те абдикираха от борбата със статуквото, защото не могат да формулират убедителна за мнозинството икономическа рецепта. Трябва да се прибави и обсесията им по наднационалната власт, и особено – инфектирането на лявото с политиката на идентичностите и джендър-идеологията, което по думите на известния ляв интелектуалец Марк Лила, професор от Колумбийския университет, обрича левицата на провали. Това са стратегически проблеми, от чието преодоляване зависи дали левицата ще бъде припозната в бъдеще като носител на желаната от хората промяна.

По-адекватни отговори на интересите и страховете на хората обаче дойдоха от традиционния американски консерватизъм, олицетворен от Тръмп, както и от центристките патриотични и социално-консервативни сили, които вече управляват в доста европейски държави. Отхвърлянето на глобалисткия проект за „европейска конституция“, провалът на италианския референдум, чрез който Матео Ренци искаше повече власт за Брюксел, последвалият Брекзит, отхвърлянето на пакта за миграцията и на Истанбулската конвенция в редица държави, бунтът на „жълтите жилетки“ – през последните години това са все проявни форми на съпротивата срещу дневния ред, налаган от суперкласата.

Най-могъщият политически импулс за демонтаж на неолибералния глобализъм даде победата на Доналд Тръмп. Първоначално глашатаите на статуквото самонадеяно ехидничеха, че Тръмп ще бъде „опитомен“. 2018 година стана за тях година на екзистенциален ужас от настъпващата промяна. Новата външна политика, очертана от Стратегията за национална сигурност на САЩ от 2017 г., беше приведена в действие. Месианският подход на глобалистите е трансформиран в „принципен реализъм“. „Лидерството“ е заменено с „влияние“ и „пример“. Стремежът към господство – с „конкуренция“. Целта на САЩ вече не е „основан на правила международен ред чрез устойчиво американско лидерство“, както при Клинтън, Буш и Обама, а „свят на силни, суверенни и независими нации, всяка със своя култура и мечти, работещи рамо до рамо в просперитет, свобода и мир“. САЩ се оттеглиха от глобалистките проекти за „климатичните промени“, за миграцията и за свободната търговия. Изтеглиха се от Сирия и отчасти от Афганистан, дистанцираха се от майдановска Украйна. Икономическият национализъм дава резултати – в ход е постепенно балансиране на американо-китайските икономически отношения. В новата геополитическа архитектура световните дела се определят от ожесточената конкуренция, противоречия и баланси между САЩ, Китай и Русия.

Въобще, бунтовната 2018 година в световен мащаб беше наситена с радикални промени. България обаче продължи на забавен каданс. Спорадичните гейзери на социално недоволство бързо се утаяваха. В партийната политика властваше посредственост и безидейност. Липсва управленска алтернатива. Но не „стани да седна“, а политически субект, който дава съдържателен отговор на неолибералния глобализъм. Бяхме сред последните в Източна Европа, които отхвърлиха тоталитаризма. Явно и сега ще бъдем на опашката. Дори добрите стъпки на партийните върхушки за отхвърляне на Истанбулската конвенция и пакта за миграцията, са по-скоро паническо тичане след обществените настроения, отколкото осъзната политическа визия.

Дали САЩ и Тръмп ще направят необратим демонтажа на статуквото все още е въпрос с доста неизвестни. Но дори след Тръмп да има опити за реставрация, ясно е едно – светът вече няма да е същия, защото неолибералният глобализъм вече има демократична алтернатива, а народите не могат да живеят по старому.

/За изтегляне на книгата на д-р Борислав Цеков “Доктрината “Тръмп”, издадена през януари 2017 г. – виж тук. През 2019 г. предстои издаването на нова книга на автора под заглавие “Доктрината “Тръмп” срещу неолибералния глобализъм”./

СВЪРЗАНИ СТАТИИ