Дипломацията не е сантасе, а висш пилотаж

Светлана Шаренкова

Правителството ни организира среща на функционери на ЕС с турския президент Реджеп Тайип Ердоган във Варна. Актуални остават въпросите дали такава отговорна среща е добре подготвена, дали сега е точният момент за такава визита, дали има нужната координация с президента Румен Радев, който по конституция ни представлява в международните отношения. Защото известно от историята и практиката е, че синхронът в дипломацията е задължително условие за успеха в такава ключова мисия. Президентът Радев се утвърди във външната политика – владее свободно чужди езици, внушава по офицерски доверие и респект, и най-важното –негово верую е, че външна ни политика се изработва в София и отстоява навън. Премиерът трябва да се замисли, че докато страната ни затъва в проблеми, той не бива да гледа само навън. От икономическия ръст се ползва елитът, но народът продължава да живее в бедност, ширят се престъпност, корупция, контрабанда. Премиерът твърди, че България е лидер на региона, но дали е така? Успешно посредничим между ЕС и Турция, но не забравяме ли не по-важна мисия - да изградим мост между ЕС и Русия, особено че сме в юбилейната 140-а годишнина от освобождението ни от турско робство. Наблюдаваме все по-задълбочаващите се връзки на Турция с Русия, да не изпаднем в положение утре Анкара да ни посредничи с Москва.

България беше лидер на Балканите преди 1989-а, когато държавата се ръководеше от Тодор Живков, а във Външно работеха професионалисти от мащаба на Иван Башев, Петър Младенов, Любен Гоцев, Иван Ганев, Любомир Шопов, Димитър Костов и десетки други. Тогава България имаше отлични отношения със съседите, включително с членуващите в НАТО, беше мотор на собствени мирни инициативи, утвърждаваше се като енергиен и технологичен център, развиваше равностойни и прагматични отношения с държави от всички региони и геополитически блокове, бяхме 28-и в света по развитие. Тогава успешно утвърждавахме авторитета си, дипломацията ни пазеше доброто име на държавата в сложни кризисни ситуации, благодарение на тях България не изпадна в изолация при обвиненията срещу България за атентата срещу папата, по случая Георги Марков. А при ГЕРБ под ръководството на Румяна Желева, Николай Младенов, на подсъдимите Даниел Митов и Христо Ангеличин родната дипломация ни вкара в интрига срещу сънародничката ни Ирина Бокова, която имаше всички шансове да оглави ООН. Дипломацията е висш пилотаж, а талантите в тази област у нас, уви, са на изчезване след няколко масови чистки, включително и срещу тези посланици, които си отидоха, посочени с пръст, че са служили в разузнаването, тоест бранили са съвестно и професионално националната ни сигурност в рамките на закона, каквато е практиката по цял свят.  

Дипломацията не е като играта на карти – аз на тебе, ти на мене, шмекеруване на дребно, а ако трябва – и пълен пас… Дипломацията е висш пилотаж!

 

Проф. Светлана Шаренкова

(специално за Herald.bg)

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР
Renew