Реквием за глобализацията

Илия Лингорски

Глобализацията - такава, каквато ни бе налагана идеологически през последните десетилетия - свърши. Създателите и собствениците й от другата страна на Океана прочетоха некролога й днес от амвона на нейния храмов фестивал в Давос. Този вид глобализация бе превърнат в идеология от умно-красивите и самопровъзгласили се за елити, водени от стремеж за над-национална власт над държавите и народите, високи назначаеми постове, големи заплати освободени от данъци, имунитети, привилегии, приятни пенсионни пакети, места в бордове на директорите, първи места на трапезите. Но този глобализационен модел приключва не поради друго, а защото изпълни и дори преизпълни оригиналните си целите, остаря, меркантилизира се и се корумпира, докато технологиите напредваха, а общностите еволюираха, и стана вкупом икономически и социално неадекватен.

Идните десетилетия ще изискват нова по-съществена роля на националните държави в новия икономически и политически глобален ред. Над-националните механизми и организации с техните недемократично назначени бюрократи ще трябва да отстъпят място на националните държави и на мултинационалните корпорации. Последните обаче ще приемат все повече националната идентичност на страната-майка, чиято държава най-добре би могла да защитава интересите им на международното поле.

Всичкото това всъщност е добра новина, защото ще открие много нови шансове за развитие на много повече хора, общности и нации. Те ще могат да преговарят и търгуват на по-равна нога, по-открито и по-честно с големите сили на базата на принципа на реципрочността. А такъв принцип защитава по-добре и интереса на по-малките.

Международните структури и организации на отиващият си световен ред, които до последно ще налагат мултинационализма и мултикултурализма, уви, постепенно мутираха и се превърнаха в инструменти за защита и налагане на интересите на по-големите и по-силни икономики, надигнали се след WWII с помощта на същите механизми и организации. Другите им основни клиенти и бенефициенти станаха редица мултинационални корпоративни интереси, заедно с немалко на брой корумпирани управления и олигархии по света. Това започна да пречи и ощетява не само по-малките, развиващи се и догонващи икономики по целия свят, но и да вреди на самите създателите и хегемони на следвоенната система за глобализация.

Исторически и геополитически погледнато, международната система и механизмите й бяха наченати правилно и безпрецедентно добре в Брентън-Уудс и след Втората световна война. Принцип-веруюто им бе “Това, което е добро за света е добро и за Америка.” По него време САЩ е глобалния експортьор и инвеститор, а останалият свят е с разрушени икономики. Постепенно обаче, най-голямата икономика - САЩ, инвестирайки и развивайки много други икономики по света, от експортьор стана импортьор. В последствие, поради развитието на технологиите загуби нужда и интерес да внася енергоносители, и по-специфично въглеводороди. Така, бавно и полека, за по-малко от век, адекватните и жизнено необходими механизми и институции на глобализацията от следвоенния период и Студената война загубиха оригиналните си замисъл и функции. Неолиберализмът след Студената война и глобалната финансиализация на икономиките след края на Брентън-Уудското споразумени корумпираха и започнаха да подкопават и обезсмислят съществуващата институционална инфраструктура на следвоенния световния ред. Освен, разбира се, за все по-мотивираните й клиентели - меркантилистките икономики, инвестиционните банкери и съвсем естествено - международните бюрократи с дипломи от най-престижните университети. Тяхната съпротива срещу демонтажа на старата система на международен институционален ред е очаквано да бъде свирепа и добре подготвена.

Предстоят изключително окуражителни и интересни нови възможности за икономическо и социално развитие. Успешни ще бъдат нациите, които

1. познават и използват конкурентните си предимства и ресурси;

2. работят за да компенсират и превърнат дефицитите си в предимства;

3. владеят умела бизнес и икономическа дипломация;

4. участват активно в международни съюзи и двустранни партньорства, в които се стремят да увеличават приноса си.

Както и през миналия век, военно-стратегическо партньорство със САЩ би било от най-голяма полза и предпоставка за икономически успех. В Европа нови възможности за това и интерес от страна на САЩ ще има в разширения Интермариум между Балтийско, Черно и Егейско морета, на Балканския и по традиция на Апенинския полуострови.

Време е да си подредим дома и зимника, и да се въоръжаваме. Предстоят ни интересни времена.

 

Илия Лингорски

Авторът е утвърдено име във финансовия сектор. Главен икономист на Българската банка за развитие. Сред създателите на български Сити клуб - Лондон, 1998. Завършил е Химико-технологичния и металургичен университет в София. Има специализации в Оксфордския университет, в Института на НАТО в областта на материалознанието, изкуствения интелект, бизнес администрация и управление. Експерт към Комисията по изборните книжа на VII-то Велико народно събрание (1990); експерт към Комисията по национална сигурност към 37-ото Народно събрание. Работил е в Европейската банка за възстановяване и развитие, банка "Ренесанс Капитал" - Москва. Съветник на заместник-министър председателя и министър на икономиката Николай Василев (януари 2003-юни 2003). Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за национална туристическа реклама и информация (юни 2003 - декември 2003). Заместник-министър на финансите (2003-2005). Член (2004) и председател (2006) на Надзорния съвет на Насърчителна банка. Управител на Linexa Property Group, "Разлог валей голф". В детските си години изиграва култовата роля на Женя в любимия на поколения българи игрален филм "Васко да Гама от село Рупча". 

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР
Renew