FT: Компании се насочват към България, следващата граница на Източна Европа

Работник

Емблематични сектори привличат капитал, но корупционните проблеми продължават

Когато британската компания Уилям Хюз решила преди 14 години да построи завод в Източна Европа, изборът бил между Румъния и България. Специализиран производител на прожини и жици, компанията планирала да следва клиентите си, след като производителите на автомобили открили нови фабрики в Полша, Чехия и Словакия.

"Опитвахме се да последваме следващата тенденция в Източна Европа, затова Румъния и България бяха очевидни места за обмисляне", казва Бен Кокс, генерален мениджър на Уилям Хюз България. "Пристигането в България беше огромен успех за нас."

Тяхната фабрика, първата в нов индустриален парк в Пловдив, вторият по големина град в България, е нараснала от една машина и10 работници до 65 машини и 180 души в шест пъти по-голямо пространство. Годишните продажби на производители на автомобили в 19 страни са се покачили на 8 - 9 млн. евро, казва г-н Кокс.

Заплатите са се увеличили устойчиво, тъй като повече чужди компании са се преместили в Пловдив и регионът е изправен пред недостиг на работници, затова Уилям Хюз е решила проблема, наемайки млади хора от голямата ромска общност, където безработицата е неистова, според местните власти.

През 2005 г. Мария Луиза Мерони, италианска предприемачка от второ поколение, създава филиал в България на металургичния бизнес на семейството й. Тя видяла потенциал в страната за МБМ Металуърк - специализиран производител на продукти, включително части за асансьори и някои автомобилни изделия - поради ниските заплати и данъчните ставки, както и евтините цени за земя и електричество. Но МБМ Металуърк се сблъскала с културни затруднения, казва г-жа Мерони. Най-голямото предизвикателство, открила тя, било да се изградят отношения с работната сила. "В началото работниците смятаха, че искаме да ги експлоатираме и имаше реални проблеми с производителността", казва тя. Когато съвместен проект с местен партньор рухнал, тя решила да отиде сама в Русе, град на река Дунав, който образува по-голямата част от северната граница на България. "Ние се задържахме, защото вярвах, че можем да бъдем успешни в България", казва тя. "Бих го направила отново. Въпреки че разходите се повишават, все пак е наистина конкурентоспособно да се създаде бизнес тук в сравнение с Италия. И сега, когато България е в ЕС, е задължително да се спазват нормативните стандарти." 

Производството на автомобилни части се е разрастнало до един от най-значимите сектори на икономиката за по-малко от 15 години. 130 чуждестранни компании наемат повече от 40 000 работници на десетки места в цялата страна. Автомобилната индустрия е реализирала продажби от 2 млрд. евро през 2016 г., повече от 4% от националната продукция, според Любомир Станиславов, главен изпълнителен директор на търговския орган Аутомотив Клъстер България. Растежът е "експлозивен" от 2012 г. насам, допълва г-н Станиславов, когато индустрията наброявака по-малко от 40 компании с 9000 работници.

Аутсорсинг секторът, който включва както български, така и чуждестранни оператори, показва сходни темпове на разширяване, като над 47 000 служители на пълен работен ден се очаква да достигнат 62 000 до 2020 г. Секторът е допринесъл с 1,5 млрд. евро към икономиката миналата година - 3,6% от националното производство. "Компаниите, които извършват аутсорсинг в България, търсят Западна Европа за работници със специфични езикови умения", казва Джерон Хоп, немският съосновател на rememberbulgaria.com, уебсайт, който предоставя услуги на експатрирани работници.

Докато България изостава от Румъния като инвестиционна дестинация, значителен брой доказани чуждестранни компании разшириха дейността си, за да обслужват нарастващото търсене на пазарите в Централна и Източна Европа. Данните на БНБ за преки чуждестранни инвестиции обаче показват значителен спад от 1,2 млрд. евро през 2015 г. на 682,8 млн. евро през миналата година. Входящите потоци достигнаха 516,4 млн. евро през първите осем месеца на 2017 г.Една от причините за този спад е постоянната загриженост за правната несигурност и корупцията, според чуждестранни инвеститори и дипломати. България падна с 11 места през 2017 г. до 50-о място в класацията "Ease of Doing Business" на Световната банка. Тя бе класирана на 75-о място в последния индекс на Трансперънси Интернешънъл за възприемане на корупцията, оставайки най-ниско място сред 28-те държави-членки на ЕС. 

Инвеститорите се позовават на проблеми, свързани с изпълнението на договорите и правата на собственост като важност в държава, в която съдебните процедури са нерешени и съдебните решения са подвластни на влияние.

"Тези проблеми се подобряват", казва Стамен Янев, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции. "Има няколко случая, при които сме били в състояние да окажем подкрепа на инвеститорите, изправени пред предизвикателства в административните съдилища, и да ускорим съдебните процедури".

Източник: Financial Times
Превод:  Herald.bg 

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР
Renew