Време е всички държави-членки на ЕС да ратифицират Истанбулската конвенция

Насилие над жени

Докладът за приемането на Истанбулската конвенция от ЕС за насилието срещу жени е призив към държавите-членки да гарантират, че жените в Европа нямат да бъдат подлагани на насилие и се чувстват сигурни. Твърде много жени все още са малтретирани, изнасилвани и убивани, както у дома, така и на обществени места. Сега, дори онлайн, жените все повече са тормозени с нови престъпления като порнография за отмъщение и изнудване.

Насилието над жените твърде често е толерирано, омаловажавано, разглеждано като частен проблем. Истанбулската конвенция на Съвета на Европа е първият и единствен международен обвързващ договор, който криминализира насилието, основано на пола, и го определя като насилие, осъществено срещу жена "само защото е жена". Говорим за домашно насилие, сексуален тормоз, изнасилване, генитално осакатяване на жени, детски брак и престъпления на честта.

Трябва да засилим действията си на три фронта. Преди всичко, борбата с безнаказаността с повече осъждания и по-строги санкции. Правоприлагащите органи трябва да разполагат с адекватни ресурси. Трябва да преодолеем порочния кръг на страх, срам и мълчание и да подкрепим жените при докладването на престъпления, особено в случаи на домашно насилие. Също така трябва да работим за превенция чрез борба с половите стереотипи и сексизма. Става въпрос за повишаване на осведомеността и изграждане на култура на уважение към жените и момичетата. Насърчаването на равенството между жените и мъжете е от ключово значение за превенцията и трябва да включва всички части на обществото, най-вече мъжете и момчетата. Трябва също така да работим за защитата на жертвите, както със здравни, така и с психологически грижи, както и да предоставяме обучение на полицейски и социални работници и да подкрепяме линии за помощ и приюти. Тук гражданското общество играе ключова роля, която трябва да бъде по-добре призната, за да могат жените да си възвърнат достойнството и живота. Трябва да прехвърлим вината от жертвите към извършителите.

Жалко е, че само 15 държави-членки на ЕС са ратифицирали конвенцията и призовавам всички останали да го направят незабавно.

Комисията трябва да води диалог, заедно със Съвета на Европа, за решаване на възраженията и погрешното разбиране на държавите-членки. Ратифицирането на конвенцията няма да бъде натрапчиво. Правоприлагането е и продължава да бъде национална компетентност.

Вече разполагаме с инструменти на равнище ЕС за борба със сериозните престъпления, като например директивите относно трафика на хора, сексуалното малтретиране на деца, защитата на жертвите и наскоро дори директивата на ЕС за борба с тероризма. Време е насилието срещу жени да бъде включено в списъка на престъпленията, които можем да разгледаме на равнище ЕС. Докладът на Парламента призовава Комисията да предложи законодателен акт за предотвратяване и борба с насилието срещу жените.

ЕС най-накрая ратифицира Истанбулската конвенция през юни. Това ще ни даде по-силна и всеобхватна правна рамка за предотвратяване на насилието, борба с безнаказаността и защита на жертвите. Това означава, че бъдещите политики и законодателство на ЕС ще трябва да бъдат в съответствие с конвенцията.

По време на преговорите за присъединяването на ЕС към конвенцията ние работихме в тясно сътрудничество с Комисията и Съвета на Европа за изясняване на определението "насилие, основано на пола". Очевидно е, че неразбиране на понятието "пол" възпрепятства ратифицирането от страна на някои държави-членки. Истанбулската конвенция не противоречи на християнските ценности и традиции. Няма скрита програма. Не можем да позволим насилието срещу жени да бъде експлоатирано чрез подвеждаща крайнодясна идеология и фалшиво тълкуване на религията.

Правата на жените се превърнаха в основната линия на популизма. Парадоксално, тези, които обвиняват мигрантите за потискането на жените, са тези, които разпространяват сексистка реторика. Разбира се, хората, които идват в Европа, трябва да зачитат нашите закони и правата на жените. Мигрантите имат както права, така и задължения. Уважението към жените трябва да бъде социална норма за всички. Не можем да допуснем паралелни общности, където се толерира потисничеството над жените.

Отхвърлям обаче популистката реторика, която стигматизира мигрантите. Насилието на мъжете срещу жените винаги е съществувало в Европа, не е било внасено чрез миграция. Жените и момичетата, бягащи в Европа, често са жертви на сексуален трафик и модерно робство.

Докладът на Парламента и подписването на конвенцията от страна на ЕС са важна крачка напред, но това не е достатъчно. Трябва да продължим да обединяваме усилията си и да оказваме натиск върху държавите-членки да наложат конвенцията. Става въпрос за промяна на манталитета и овластяване на жените и момичетата. Правата на жените са човешките права. Време е да превърнем думите в действие. Трябва да има нулева толерантност към насилието срещу жени и момичета. 

Автор:  Ана Мария Кораза – Билдт (ЕНП) е докладчик относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жени и домашното насилие 
Източник: theparliamentmagazine.eu
Превод: The Herald

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР
Renew