Синдромът "Спас" - фалшивият профил на българската медийна среда

"Александър Николов" - Спас от Кочериново

Александър Николов, вече известен като Спас от Кочериново, е синдром за дъното, по което оре българската медийна среда. Спас, който се оказа, че е завлякъл десетки хора с хиляди левове по схемите на телефонните измамници, обещавайки им евтини самолетни билети, които разбира се не им осигурява, се оказа гост-коментатор на редица български медии.

Спас от Кочериново, представен като Александър Николов, е бил канен като телефонен коментатор в Българската национална телевизия - по телефон, понеже "скайпът му не работел", по телефон е говорил и за БНР. Негови коментари са използвани от редица десни медии - КлубЗет, Капитал Дейли, Уебкафе и други подобни. Профилите му в социалните мрежи Фейсбук и Туитър са пълни с "приятели" от този политически спектър, които си комуникират с него, радват му се, лайкват му позициите. "Николов" е върл активист на бутиковата партия "Да, България", дори агитира за нея в социалните мрежи.

Ако някой преди 20-25 години бе казал, че българската десница и българските "елитарни" медии ще паднат до нивото на един класически фалшив профил, едва ли някой би повярвал. В някакъв смисъл тези медии и Фейсбук приятели също са сред измамените, спор няма. Измамникът ги е използвал за трупане на "престиж" в тези среди, това е ясно. Въпросът обаче е как става така че един фалшив профил се превръща в коментатор по медии, които иначе претендират за огромен професионализъм и не се свенят да раздават морални оценки насам и натам?

Разбира се, че никой не е застрахован. Фалшиви профили и измамници има всякакви. Разбира се, че е възможно нечий текст да се прокрадне из капките на сериозната редакционна работа в някоя редакция. Но когато един човек придобива характера на системен гост, на чест коментатор, на препечатван от тези медии автор, това вече излиза извън рамките на "минаването между капките" и започва да показва грозното лице на българската медийна среда.

Оказва се, че е важно да си на позицията на мейнстрийма в социалните мрежи, за да си осигуриш светлината на медийните прожектори. Казваш колко е хубава "Да, България" и хоп! - получаваш статия тук, интервю там. Ругаеш "рубладжиите" и хоп! - "инфлуенсърите" на мнения в социалните мрежи те лайкват, шерват, популяризират, хвалят, коментират и те правят известен. В този смисъл тези хора му наливат на измамника от тяхната "легитимност" в очите на хората от тези среди, които си казват "Абе, що Еди-кой-си го харесва и коментира, значи се познават, значи "Николов" е пич и може да му се вярва".

В този смисъл Спас е синдром за липсата на медийни стандарти, за липсата на критерии, по които някой ще получи правото да се изявява по медиите и в публичната комуникация. Опитай в Америка да си г-н Спас и да видиш дали някоя претендираща за сериозност медия ще те отрази. Никога, ама никога няма да стане това! Просто защото дори и най-захлупената американска медия не може да си позволи да даде трибуна на някой, който не знае в какво качество се изразява. Спас е синдром за това, което с усмивка сме се съгласили да наричаме "дясно" у нас - една елитаристка групичка, която можеш да излъжеш лесно, ако казваш по три пъти на ден колко е лош Путин и колко е хубава родната десница. Освен това Спас е доказателство за това колко са преплетени тези политически среди с медии, които носят чутовна претенция за правилност.

Спас е диагнозата за смъртоносната болест, която тресе българската публична, медийна и политическа среда.

Антон Иванов за The Herald

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР
Renew