Популистки милиардери

Фарадж

През последните няколко години либералната левица гледаше с ужас на възхода на различни популистки десни движения, промъкващи се из Европа и Съединените щати.

Френският лидер на Национален фронт Марин Льо Пен беше един от двамата финалисти за президент на Франция. Ислямофобът Геерт Вилдерс в един момент изглеждаше, че се насочва към безпрецедентно голям дял от гласовете в Холандия. Великобритания тесногръдо гласува да напусне Европейския съюз. И, разбира се, Доналд Тръмп стана президент на Съединените щати.

Тези електорални победи всички са били отливани точно като продукти на популистки гняв и активизъм. Някои гласове за популисткото дясно бяха разочарован среден пръст в лицето на техните икономически и политически "по-добри". Някои бяха мотивирани от икономическа тревога и представляваха отчаяно отхвърляне на неолибералните политики, които не успяха отново и отново да донесат ползите, които обещават. Някои от тях бяха израз на грозни вродени и ксенофобски чувства. Много от тях бяха комбинация от трите.

Една от темите сред тези множество движения обаче често остава неспомената: ролята на огромни суми пари от някои от най-богатите хора в света (и най-вече в САЩ). 

Парадоксът в сърцето на тези популистки десни движения е, че докато те са продукти на народен гняв - и се явяват отхвърляне на глобализирания, хиперсвързан свят, възхваляван от елита - това е и сегмент от този елит, който прави могъщи тези движения.

Във Великобритания кампанията "Напусни ЕС" (Leave.EU) и ЮКИП - дясната, анти-ЕС партия, която помогна Брекзит да се включи в националния дневен ред - бяха частично финансирани от Арън Банкс, британски милионер, който е директор на повече от четиридесет компании. Банкс е направил парите си най-вече в застрахователната дейност, въпреки че притежава и няколко компании за сигурност и разузнаване и пет диамантени мини в Африка. Смята се, че богатството на Банкс възлиза на стойност 240 млн. долара, но е трудно да се каже точната цифра, тъй като голяма част е свързана с неразгадаема структура от компании, създадени в офшорни и нискобюджетни убежища. (Банкс защитават тази практика въз основа на това, че е "интернационалист".)

Банкс отпусна 8.5 милиона паунда (около 11 милиона долара) от собствените си пари в кампанията срещу ЕС, дарявайки 1 милион паунда на ЮКИП и 7.5 милиона паунда на кампанията "Напусни ЕС". Вероятно е дарил още повече, защото разходите преди "регулирания период" във великобританската политика - седмиците, месеците или дори година преди изборите - не се наблюдават или ограничават. Тези суми може да звучат оскъдни в сравнение с огромните суми, които се прахосват в американската политическа система, но все пак правят Банкс най-големия политически донор в британската история.

Макар да е невъзможно да се изчисли, в резултат, който бе толкова близък до победата на Брекзит, кампанията "Напусни ЕС", която се фокусира върху плашенето на избирателите относно имигрантите и граничеше с открит расизъм, можеше да окаже влияние. Един от участниците в кампания за напускане на ЕС заяви, че е било "абсолютно критично за резултата". 

Банкс играе добра популистка игра, оплаквайки се на "Ню Йорк Таймс" за неприличните нива на неравенство в бизнеса в Обединеното кралство. Но той вече е започнал да използва базата данни от милион избиратели, които кампанията е изградила за застраховане на ястребите.

Банкс беше представен на Найджъл Фараж, лидерът на ЮКИП и лицето на кампанията "Напусни ЕС", от друг милионер - Джим Мелън, който е направил богатството си от добива на уран в Русия през деветдесетте години и дори не живее в Обединеното кралство. Мелън също е дарил около 100 000 паунда за "Напусни ЕС".

Това не са външни хора. Изследване миналата година установи, че само десет богати донори са направили повече от половината от даренията за кампании за референдуми в ЕС, като донорите от про-Брекзит съставляват шест от тези десет. Един от тези донори беше Питър Харгрийвс, основател на компания за финансови услуги, която дари 3,2 милиона паунда на кампанията "Напусни ЕС".

Това е повтарящ се модел. Някои от най-големите донори на ЮКИП в миналото са богати собственици на имоти и собственици на клубове. Самият г-н ЮКИП и самозван човек от народа Найджъл Фарадж е милионер, бивш търговец на стоки, който е спечелил щедро по времето на работата си в Европейския парламент и практически е ходеща карикатура на висшата британска първа класа, като автобиографията му съдържа пасажи като този за начина, по който е започнал търговия със стоки: 

"Ядох десетки стриди, пих коктейли от шампанско и си почивах сред цвилене, лайове, кикоти и истински небивалици. Посещавах фондовата борса, банката Лойдс, търговски къщи, търсейки моята ниша. Знаех само едно нещо. Не исках да бъда известен като "момчето на някого" и баща ми беше известен на борсата. Решението беше да намеря толкова решения, колкото мога на голф игрището." 

Намираме прилики с други известни участници в кампания за Брекзит. Борис Джонсън например спечели 1.3 милиона паунда през първите си три години като кмет и описа 250 000 паунда, които спечели от вписването на колонка във вестник като "нещо малоценно". Лицето на антиелитизма е изненадващо елитен.

Това не се ограничава до Обединеното кралство. В Холандия най-големият донор на крайно дясната холандска Партия на свободата на Герт Вилдерс е Центърът за свобода Дейвид Хоровиц, американска организация, която финансира различни консервативни и ислямофобски пласменти, включително сайтът "Jihad Watch". Центърът е предоставил на Партията на свободата 108 244 евро през 2015 г., най-големият индивидуален принос в холандската политическа система за една година, въпреки че е дарен на партията в течение на няколко години, както e и плащал за пътуванията на Вилдерс в Съединените щати.

Друга дясна организация, подкрепена от големи суми, която се появи в момент на нужда за Вилдерс, беше форумът в Близкия изток, който плати голяма сума във фонда за правна защита на Вилдерс, когато беше преследван за реч на омразата. Форумът получава пари от Фондация "Брадли", от фонда, финансиран от братя Кох, "Донори капитал" и много други.

Това ни довежда най-накрая до Съединените щати и възходът на Доналд Тръмп към президентството. Победата на Тръмп, разбира се, беше единствено политическо постижение, което често не зачита пътеката на парите, което беше провокирано както от народния гняв, така и от липсата на популярен ентусиазъм - за неговия опонент в последния случай. Но Тръмп и движението, на което помогна да се събуди, също получиха тласък от единия процент.

Милиардерът и компютърен учен Робърт Мърсър, чиято дъщеря Ребека беше движещата сила зад прехода на Тръмп, е единственият по големина донор на Тръмп. Той също така финансира Брейтбарт Нюз, "платформата за алтернативното дясно" по безсмъртните думи на Стив Банкон, в унисон с 10 милиона долара.

Ролята на Мърсър при задвижването на крайнодясни движения обаче не спира в северноамериканската страна на Атлантическия океан. Миналата година неговата компания за данни, Cambridge Analytica, се обедини с "Напусни ЕС", за да направи Брекзит реалност, услуга, която Мърсър предостави безплатно. Наскоро стана ясно, че фирмата за данни, използвана от "Гласувай с напусни" - другата про-Брекзит кампания - също е свързана с Мърсър. (Когато това стана ясно, членовете на кампанията "Напусни ЕС" започнаха глупаво да отричат участието на Cambridge Analytica, въпреки месеците разтръбяване).

Тръмп също получи финансовата подкрепа на много други консервативни милионери, включително Питър Тийл и Шелдън Аделсън. И, разбира се, самият Тръмп е (предполагаем) милиардер, а Стив Банън, човекът, за когото от дълго време се твърди, че ръководи шоуто, струва 48 милиона долара. (Освен това Банън е собственик на Cambridge Analytica по време на референдума Брекзит).

Но въпреки парите и усилията, които са допринесли пряко за кампанията на Тръмп (и за Брекзит), супер богатите хора на Съединените щати отдавна създават условия за възхода на Тръмп. В продължение на десетилетия богатите консервативни донори са финансирали замайващото кръстосано свързване на тинк-танкове, организации, книги и интелектуалци от крайната десница, които са спомогнали за популяризирането на нео-вродена платформа, с която Тръмп в края на краищата постигна успех.

Преди шест години Центърът за американски прогрес публикува доклад, озаглавен "Страх Inc.: Корените на мрежата на ислямофобията в Америка", показвайки, че "малка група консервативни фондации и богати донори са жизнената сила на мрежата на ислямофобията в Америка. "Някои от имената на първите седем фондации може вече да звучат познати - те включват Фондация Брадли, фондациите Ричард Мелън Скайиф и Фонда "Донори капитал".

Историята е сходна, когато става въпрос за анти-имиграцията. Семейството Скайиф е най-големият източник за финансиране на анти-имиграционното движение днес, като фондация "Колком", създадена от адвокат по природозащита и контрол на популацията Корделия Скайф Май, раздава неохотно 76 милиона долара на антиимигрантски групи през десетилетието до 2013 г., превръщайки се в най-големия дарител на анти-имиграционните каузи. Междувременно три от четирите фондации, ръководени от членовете на семейството на Сакйф, правят щедри дарения на организации като радикалната анти-имигрантска група за омраза FAIR, Центъра за изследване на имиграцията и ProEnglish. 

Междувременно Buzzfeed наскоро разкри ролята на расисткия милионер Уилям Х. Регнъри II, задвижвайки бялото националистическо движение до сегашните си висоти. Регнъри, наследник на огромно консервативно издателство, финансира редица крайно десно издателски дружества и групи, като например "Шарл Мартел" Общество (наречено след франкски лидер, който отблъсна взъхода на мюсюлманите в Европа), което на свой ред създаде алтернативно десния Институт за национална политика. Регнъри нае Ричард Спенсър да го оглави през 2011 г. 

Половината от първоначалните пари на NPI - около 380 000 долара - идват от Регнъри и от 2001 г. насам е дарил около 580 000 долара. Това е малка сума в сравнение с останалите, но според Регнъри неговата "подкрепа е довела до много по-голям взрив за долара отколкото от братята Кох или Сорос." Спенсър каза на Buzzfeed, че NPI нямаше да съществува без парите на Реднъри. Самият Спенсър, както вече е добре известно, е продукт на стари, расистки пари, да не говорим за елитно образование, кавито бяха и тези, които наскоро организираха и маршируваха в Шарлотсвил.

Всичко това на пръв поглед изглежда не-интуитивно. В крайна сметка се предполага, че ксенофобските и антиимигрантските нагласи са територията на бялата работническа класа, което обяснява успеха на Тръмп и Брекзит сред тези избиратели. Но анализите на данните като този от Vox рисуват по-сложна картина. Това показва, че най-активните елитни донори имат значително по-сурови антимиграционни и авторитарни възгледи от други, включително и други богати хора, които не са политически донори.

Нищо от това не е за да се каже, че тези движения и идеи са просто маскирани от донорите, за да изглеждат като масови движения. Те не са. Нито пък е, за да се каже, че крайната десница би била неуспешна без подкрепата на големите донори. Партия, основана от действителни нацисти, почти спечели австрийските избори, въпреки публичното финансиране на изборите в страната, а Марин Льо Пен имаше огромен успех, въпреки строгите ограничения на френските закони за финансирането на кампаниите (въпреки че и тя не е със скромни корени).

По-скоро като Чаената партия или консервативното движение през втората половина на двадесети век по-общо, това са очевидни движения на обикновени хора, чийто успех е значително благоприятстван от огромните суми, с които се захранват.

Възходът на крайната десница не е просто въпрос, свързан с тези в дъното на стълбата. Проблемът на крайно десния популизъм е и проблем на капитализма, както и законите и правните механизми, които позволяват големите пари да разпространяват своите пипала, където могат. 

Източник: Jacobin 
Превод: The Herald

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР
Renew