Формулата на Гиньо Ганев - политика на трите "Р"

 Гиньо Ганев

Гиньо Ганев е почетен председател на движението "Конституционализъм и демокрация". Наричат го Човека парламент. Но не заради процедурите, които владееше до съвършенство още като ръководител на Великото народно събрание. А заради стремежа и умението си да преодолява противопоставянето и да постига повече съгласие както по време на заседанията, така и извън тях. Баща на конституцията, който казва, че "определящо е значението на майката" - тоест волята да се създаде основния закон. И да се спазва.

Интервю за в. "Стандарт", 3 март 2014 г.

 

- Г-н Ганев, държавата е застинала. Всички чакат отговор на въпроса избори или втори кабинет в рамките на 42-ото народно събрание. Какво е вашето мнение?

- Времето е коалиционно. То изисква всеки да осъзнае, че следващото управление трябва да е в коалиция.

- Как ще се случи това, при положение че партийните лидери трудно разговарят?

- Винаги трябва да се служи не на думите, а на идеите. Те трябва да ни водят по пътя. Верен съм на стремежа към една по-консенсусна демокрация. Абсолютен е императивът, според мен, за повече разбирателство в обществото и между хората. Омръзнах и на себе си да повтарям, че враждата е ръждата на демокрацията! А трайната ненавист и конфронтацията все още се разхождат спокойно не само в парламентарните кулоари, а и по улиците на държавата, маскирани с дрехи от обратни думи. И даже с песни.

- Каква е вашата формула?

- Политика на трите "Р" - разум, реализъм, разбирателство. Разум - за да не допуснем нов авторитаризъм. Реализъм, за да направим реформи без унижение за хората, без лъжи и голи обещания. Разбирателство, за да спрем омразата и да градим държавата и собствения си живот спокойно. Спокойствието е истинското име на свободата. Разбирателството трябва да отрече на висок глас безумието на ненавистта и нетърпимостта. Защото те не наторяват нивата на демокрацията, а първо я засипват, после я унищожават. Само че това после се оказва днес.

- Не за първи път лансирате политиката на "трите "Р". Нима нищо не се променя в държавата ни и тези три ценности още са в дефицит?

- Обществото ни се научи да сменя десените на костюмите си, но остана в униформата на несъгласието и конфронтацията. За жалост, ако наистина не започнем да градим националните си доктрини върху тези три ценности - разум, реализъм, разбирателство, ще превърнем държавата си в карикатура на себе си. Към "трите Р" обаче бих добавил и още една дума - толерантност. Разбирателството събира хора - дейци на духа, науката, културата, бизнеса, граждани с различни политически и други възгледи, но всички - убедени привърженици на необходимостта от толерантност. Толерантност - към мнението на другите, разбирателство - за решаването на местните и националните проблеми.

- Думите ви звучат идеалистично, дори утопично на фона на огромното обществено и политическо разединение през последната година и половина.

- Съзнавам колко нелепо и наивно звуча за хора, които имат уши само за бойни викове и никаква възприемчивост за по-умерен и спокоен тон. И въпреки всичко трябва да осъзнаем, че демокрация не се прави с освиркване, а с разговор. И никой по никакви съображения не трябва да бъде предварително изключван от този разговор. Трябва да се стремим да допринасяме за разпространението на толерантността като духовния климат на нацията, като въздуха, който дишаме.

- Какво бихте посъветвал партийните лидери преди изборите?

- Да бъдат толерантни. А не както сега - едни уважават хората изборно - тоест не всички. А други уважават хората предизборно - тоест всички. Продължавам да настоявам, че е крайно време да усвоим истината, че съгласието не е съглашателство, че толерантността не е безсилие, а разумният компромис не е предателство спрямо партийните устави и идеи, а най-висш политически разум.

- Нима вярвате, че политиците са узрели за това?

- Мнозина от тях се държат като в едно стихотворение на Артюр Рембо - ще тръгнем през зимата в розов, уютен вагон с възглавнички сини... И забравят, че най-лесното нещо по зимния лед е вагонът да полети в пропастта. Цялото ми съзнателно същество е проникнато от очакването да заживеем най-после с чувство и респект към държавността. И да ратуваме всеки - колкото може - за утвърждаването на вътрешно хармонизиран конституционен ред: с модерен парламентаризъм, а не с деградирал до прикрит авторитаризъм. С институции, които работят в обща, а не в интимна полза. И със самочувствието на гражданите, които участват във властта, за да я правят.

- Къде е разумът днес?

- Отсъства. Няма го. Наблюдаваме хиперинфлация на идеи. Това, което политиците са казали сутринта, вечерта е напълно обезценено, за да се превърне към полунощ в "Господари на ефира" в тъп виц. При наличие на най-толерантната държавна система на управление - парламентарната демокрация, партийните лидери абдикират от парламентарната трибуна. И говорят във Фейсбук. Някои от тях дори смениха политическия речник с булевардния, направо уличния. Крайното противопоставяне не е пътят на демокрацията, а нейната безпътица.

- Подкрепихте идеята за задължително гласуване. Защо?

- Въвеждането му е част от конституционните права на гражданите и трябва да бъде подкрепено. В нашия, български случай, това ще създаде възможност избирателите да бъдат по-непосредствено ангажирани с участието в обществените процеси, което е стремежът на едно широко разгърнато демократично гражданско общество. Конституцията е обществен договор с гражданите за начина, по който те да живеят и участват в управлението. Задължителното гласуване е акт в тази посока и трябва да бъде реализирано сега.

- Как? Парламентът отхвърли провеждането на референдум за задължителното гласуване. За въвеждането му е нужна промяна в конституцията.

- Референдум не е необходим. Трябва само една допълнителна алинея в чл. 42 на основния закон.

- Но записването й изисква мнозинство от 2/3 и гласуване на три четения. Как може да се случи това, след като депутатите не са в състояние да съберат кворум дори за начало на заседание.

- Това е проблемът: парламент има, парламентаризъм - не. Притеснявам се от системното съкращаване на ролята на Народното събрание на сцената на българския политически театър. Знам, че то е такова, каквито са неговите народни представители, а не архитектурата на фасадата му. И не аз, всички виждаме и знаем, че любовта на обществото към парламента се оттегля. По-рано казвах, че то е умалено копие на обществото. Сега е обратното - обществото се превръща в умалено копие на парламента. Сърцето му е в аритмия според адреналина на страстите и скандалите в Народното събрание. А всички знаем, че това води до риск от инфаркт.

- На 14 юли по традиция правите кръгла маса за годишнината от подписването на основния закон. Може ли да се окаже, че политиката на "трите "Р", която предлагате, ще се превърне в предизборна платформа?

- Не искам това. България преживя и преживява достатъчно партии, платформи, концепции. Те родиха хора, които срутиха Бастилията, но и други - които продадоха тухлите от нея. И така забогатяха. Пиша и говоря с уважение за партиите и за господстващата партийно-политическа система. Но в същото време се противопоставям на партизанските нрави в политиката, на тяснопартийните възгледи и практики, на злоупотребата с принципа на политическия плурализъм. Под неговия купол се раждат (и израждат) десетки и десетки фамилни и котерийни съчетания.
Искам да предложа на хората кауза. Каузата на разума, реализма, разбирателството и толерантността.

- Какво за вас означава толерантност в днешната политическа ситуация у нас?

- На първо място търпение. Търпение да чуеш, помислиш, прецениш. Да се поставиш на мястото на другия. След това търпимост. И накрая - разбиране. Крайно време е да се научим да проявяваме разбиране към другия, към другите. Към малцинството - било то парламентарно, обществено, религиозно, към всяка група, която е в неравностойно положение. Обичам Шилер като поет, но не и възклицанието му, че да се говори за волята на мнозинството е безсмислица. Защото разсъдъкът съществувал само у малцина. Но все пак съм съгласен с него, че истински зрялата демокрация се познава по това, че признава правата на малцинството.

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР
Renew